Настолна книга за монаси и миряни

На 5 февруари 2006 г. на 96 годишна възраст си отиде от този свят великият руски подвижник на благочестието архим. Йоан Крестянкин.

Както той казва за себе си, неговото монашество е започнало от послушничество още от 6 годишна възраст, до 56 години е минавало в енорията и завършва с 30-годишен монашески живот в древния Псково-Печерски Успенски манастир.

Отец Йоан беше истински духовен старец. Заради своето искрено дълбоко смирение той се стараеше да скрива своето духовно величие и дадените му от Господ благодатни дарове: прозорливост, чудотворна молитва, скриваше и духовните си подвизи, но както е казано в Светото Евангелие: когато запалят светило, не го турят под крина, а на светилник, за да свети на всички вкъщи. Така и Господ не дал да бъдат скрити духовните дарове в своя угодник отец Йоан.
Приемаше всеки посетител с велика любов, сядаше до него и му отдаваше своята душа и сърце, превързваше с балсама на своята любов душевните рани и немощи, а в края на беседата даваше подаръци, като правеше това с такъв възторг, че всичко подарено ставаше много скъпо. Винаги си тръгваш от него с душевна утеха и радост, като тези чувства оставаха за дълго. И когато животът те окръжи отново със своите поучителни неприятности, започваш да си спомняш всички моменти от срещите с отец Йоан, неговият пасхално светъл лик, неговото благодатно слово, и несгодите и горчивите мисли отстъпваха.

Има такъв човек и Господ е с него и в него, и ти сам това си видял и го знаеш. И ти си редом с този човек и сам започваш да усещаш близостта на Господ. Срещите с отец Йоан бяха истински докосвания до Божия свят. „Ето тук, на земята, чувстваш такава радост от общението си с праведници, а какво ли ще бъде там, в рая?“, се питахме ние.
Нито времето, нито пространството пречеха на неговата духовна сила да върши чудеса. Неразрешимите проблеми се решаваха изведнъж, недоброжелателните хора променяха своите лоши намерения. Отец Йоан на въпросите отговаряше така, все едно познаваше хората, за които ставаше дума, в дълбочина, или пък самият той бе присъствал на местата, където се случваха нещата, за които питаш. Времето винаги доказваше, че старецът е бил напълно прав. От неговите отговори често опознавахме хората, с които работехме или служехме, които старецът никога не беше виждал, но ги познаваше по-добре, отколкото ние.

Много хора в България познават и обичат отец Йоан от неговите книги, от неговите писма, от разкази на хора, които лично го познаваха.

И днес продължаваме да търсим помощ от отец Йоан с увереност, че неговите молитви ни съпътстват в живота.
Дай Боже Русия и православният свят да имат още такива светилници на вярата и подвижници в служението на Бог, Църквата и хората. Господ да ни помилва по неговите свети молитви.

Корици: твърди

Страници: 333

Година: 2018