Евергетинос, Том 2, част 2

„Евергетинос", или „Сборник с богоречиви слова и учения на Богоносни и Свети Отци, събрани по подобаващ начин от цялото боговдъхновено Писание и подходящо изложени от Павел, преподобен монах и създател на обителта „Пресвета Богородица Евергетида (Благодетелка)", наречен Евергетинос", е светоотечески сборник, съставен през XI век от монах Павел, който живеел в Константинопол.
Блаженият Павел искал да даде на хората, които се борят с порока, доколкото е възможно по-пълно ръководство за спасение. Затова събрал от светоотеческото наследство най-полезното за целта и го поместил в една книга. В нея поред описал всички страсти, които нараняват човека, и ги разпределил в двеста глави. Всяка глава е посветена на борбата против някоя страст и на придобиването на противоположната й добродетел. Блаженият Павел разделил целия сборник на четири тома, всеки от които се състои от петдесет глави. Читателите нарекли този труд по името на автора - „Евергетинос".
В края на XVIII век преподобни Никодим Светогорец намерил тази почти никому неизвестна книга в светогорския манастир Кутлумуш. След като приключил работата си над Добротолюбието, преподобни Никодим се заел с поправянето й. Освободил ръкописа на „Евергетинос" от грешките на преписвачи и написал задълбочено и обширно предисловие.
Книгата била отпечатана за пръв път през 1783 г. във Венеция, след Добротолюбието, в печатницата на Антонио Бортоли, със средства на благородния гражданин на Смирна Иоанис Канас. „Евергетинос" бил издаден анонимно.
„Евергетинос" се превежда за пръв път на български език, но много от източниците - жития на светии, патерици, сборници със светоотечески наставления, които блаженият Павел използвал като съставител, вече са преведени по различно време и съществуват както на църковно-славянски, така и на български език.
------------------------------------------------------

Корици: меки

Страници: 264

Година: 2012