СВЕТА ГОРА, Богошествената планина

Книгата е сборник с текстове на: Лимасолски митрополит Атанасий, Месогийски митрополит Николай и монах Моисей Светогорец.

* * *

Сред задушаващата духовна криза на съвременния свят св. Гора Атон се превръща във все по-притегателно място за уморените човешки сърца, изгарящи от жаждата за Истината и Живота. И особено за младите, защото по думите на един от авторите на настоящия сборник „младите имат една харизма от Бога да се въодушевяват от истината, тях дълбоко ги привлича автентичното и истинното“. Св. Гора Атон е уникален център на православната духовност, който пази като жив опит и истинска връзка с живия Христос православното предание, който е раждал и ражда множество светци. На нашето съвремие Градината на Пресвета Богородица подари светите старци Паисий, Порфирий, Йосиф, Ефрем и мн. други, станали любими и опитни пътеводители на хиляди сломени души, търсещи пътя към Бога и вечния живот.

Св. Гора не се описва, тя се преживява, всяко кътче на този благословен от Бога полуостров диша с Божията благодат, а благородството и духовната красота на тамошните подвижници на благочестието не се поддава на изследване. Те избират пътя на доброволните лишения и неизвестност заради Христа, но техните души са богати с плодовете на Св. Дух, а имената им се споменават с благоговение и на земята, и на небето. Тези смирени обитатели на Света Гора мълчаливо и тайнствено сочат пътя към радостта и истинското щастие, скрити в нашия Господ Иисус Христос. Сочат го на съвременния човек, който по думите на стареца Моисей „се превърна в най-разглезеното дете, а неговият крехък комфорт го измори толкова много, че го направи трагикомично отегчителен, непоправимо безотговорен и обезпокоително доверяващ се на своята самодостатъчност. Той се труди да не се труди, тревожи се да не се тревожи, стресира се да не се стресира, терзае се да не се терзае, умира, страхувайки се да не умре…“. В своето безмълвие и незабележимост Атонските подвижници отправят към нас послание, да отхвърлим „лъжеусещането за комфорт, насаждано в нас от завоеванията на технологията“, „да счупим оковите на мнимата свобода, с която ни залъгва свръхконсуматорския дух и любовта към печалбата“. Защото истинската свобода не e във възможността да избираш между колкото се може повече ТВ канали, дрехи и продукти, ястия и забавления, а свободата от страстите, свободата на покаянието и смирението, „които в Църквата се отъждествяват и които дават на вярващия нематериалната радост на светлия Божий мир“.

Настоящият сборник не би могъл да претендира за пълно описание или изследване на Свегорската монашеска традиция, но по-скоро е своеобразен цветослов от размисли за Св. Гора Атон на едни най-обичаните съвременни проповедници на Православието. Ако трябва да съберем в едно прекрасните епитети, поетични сравнения, богословски дълбоки определения, които те дават за светоименития Атон, то би се получил богокрасен венец от пленителни по своята красота цветя и цветове. За о. Моисей Атон е „люлка на радостта“; владика Атанасий в своите светогорски истории ще сподели с нас ярки примери от подвижническия живот на монасите; а Месогийският митрополит Николай със своя по-абстрактен, но дълбок и увлекателен изказ ще допълни: „Всеки контакт с подвижника е явяване на Бога, Божие слизане върху планината Синай на твоята душа“. А ние от своя страна, по съвета на преводача на книгата Константи Константинов, нарекохме Атон „Богошествената планина“ и това определение избрахме за заглавие на настоящия сборник. И на теб, драги читателю, четейки настоящите споделени размисли на любимите духовници, пожелаваме възвишено и отморяващо за духа пътуване из светогорското пространство, което наистина бележи най-високата точка на земята, там където Бог и човек се срещат. И тази среща е не мимолетна, а окончателна.

От издателя

---------------------------------

Корици: меки

Страници: 192

Година: 2016