НЕСВЕТИТЕ СВЕТЦИ и други разкази

Православните християни и ценителите на духовна или просто добра литература у нас ще оценят по достойнство прочутата книга на архимандрит Тихон (Шевкунов) ”Несветите светци”, излязла в многохилядни тиражи в Русия и радваща се на голяма популярност сред читателите в целия свят. Преводът е дело на Андрей Романов, изданието е осъществено от Подворието на Московския и Всерусийски Патриарх в София (известно като Руската църква).
”Несветите светци” би всички рекорди по популярност в Русия и страните от бившия Съветски съюз и надмина далеч обичайните тиражи на авторите, пишещи на църковни и религиозни теми. Станала истински ”православен бестселър”, тя надви в рейтингите прочути имена от масовата култура и се наложи като едно първостепенно литературно и духовно събитие в своята страна. Каква е тайната на този невероятен успех? Защо масовият читател предпочете пред детективите и приключенските романи книга, говореща за тайните на православната духовност, за борбите на съвестта и приключенията на една душа, търсеща истина и спасение, за монаси, странници и старци? Тепърва мнозина литературни критици ще се опитат да отговорят на този въпрос. Те, разбира се, ще посочат и литературната дарба на автора, този чудесен, лек разказвач, предаващ ни историите, на които е станал свидетел, с такава вещина, че ги четем, затаили дъх; и майсторството му в описанието на характерите, в проникването в душевния свят на героите; и изповедния, автобиографичен стил на книгата, написана винаги от първо лице и посветена на събития и лица, които той е познавал лично, на истории, през които той сам е преминал, на душевни сътресения и обрати, които сам е преживял. ”Несветите светци” са книга биографична и жизнено-достоверна, в нея няма нищо измислено и повечето герои, споменати в нея, са живи и до ден-днешен. Критиците ще посочат и великолепния хумор, който изпълва на много места страниците й, усета за забавното и веселото в човешкия живот изобщо и в църковния живот в частност, лекотата, с която авторът говори на теми, традиционно възприемани като скучни и дидактично-благочестиви. Но главното според мен е в самата тема, самите герои. Книгата ни показва хора, наши съвременници, наши съседи, толкова близки до нас и толкова различни от нас, говори ни за святост, скрита под маската на всекидневието, явяваща се внезапно в чудни моменти, просмукваща се и осветляваща със светлината си като светкавица нашия живот. В нея става дума за чудни, удивителни герои, подвижници, монаси, старци, носещи Христовия дух в същата пълнота и благодатност, както в древните патерици, но и за обикновени хора, ”несвети светци”, с чийто живот Провидението е благоволило да ни разкрие един или друг урок.
Парадоксално е самото заглавие ”Несвети светци”. Какво е искал да ни каже авторът с него? Ето как отговаря самият той: ”Моите приятели са обикновени хора. Такива има много в нашата Църква. Разбира се, те са много далеч от всякаква канонизация. За това не може да става дори и дума. Но ето че в края на Божествената литургия, когато великото Тайнство вече се е извършило и Светите Дарове стоят в олтара на престола, свещеникът провъзгласява: ”Святая святим!” Това означава, че с Тялото и Кръвта Христови ще се причастяват сега свети хора. Кои са те? Това са хората, които са сега в храма, свещеницте и миряните, дошли тук с вяра и очакващи причастието. Защото те са верни и търсещи Бога християни. Оказва се, че въпреки всичките си немощи и грехове хората, образуващи земната Църква, са светии за Бога.
Веднъж един подвижник бе казал, че всеки православен християнин може да разкаже собствено Евангелие, собствена Радостна Вест за срещата си с Бога. Разбира се, никой не сравнява такива свидетелства с книгите на апостолите, видяли с очите си Божия Син, когато Той е бил на земята. И все пак всички ние сме, макар и немощни, грешни, но Негови ученици, и няма нищо по-прекрасно от съзерцаването на поразителните действия на Промисъла на Спасителя в нашия свят...”
Няколко думи за автора
Архимандрит Тихон (Шевкунов) е роден на 2 юли 1958 г. в Москва. През 1982 г. завършва факултета за сценаристи на ВГИК (Всесъюзния държавен институт по кинематография). Скоро след дипломирането си постъпва като послушник в Псковския Печорски манастир. Негов духовник става архимандрит Йоан (Крестянкин).
От август 1986 г. работи в Издателския отдел на Московската патриаршия под ръководството на митрополит Питирим. През 1991 г. е постриган за монах в Донския манастир в Москва под името Тихон в чест на св. Тихон, патриарх Московски и Всерусйски. През същата година става йеродякон и йеромонах. По време на живота си в Донския манастир участва в намирането на мощите на св. Патриарх Тихон.
През 1993 г. е назначен за настоятел на московското подворие на Псковския Печорски манастир, разположено в Сретенския манастир. През 1995 г. получава игуменски сан и става наместник на възродения Сретенски мъжки манастир. През 1998 г. получава сана архимандрит. През 1999 г. става ректор на новообразуваното Сретенско висше православно манастирско училище, преобразувано през 2002 г. в Сретенска духовна семинария.
Архимандрит Тихон е отговорен секретар на Патриаршеския съвет за култура. Заедно с писателя Валентин Распутин е съпредседател на Църковно-обществения съвет за защита от алкохолната заплаха. Автор на социалния антиалкохолен проект ”Общо дело”. Ръководи издателството на Сретенския манастир и е главен редактор на популярния руски православен интернет-портал Православие.RU.
Автор е на филма "Псковската Печорска обител", получил през 2007 г. първа награда на II Международен фестивал за православно кино и телевизионни предавания ”Радонеж”, и на нашумелия филм ”Гибелта на империята: Византийският урок”, получил през 2008 г. премията ”Златен орел” и предизвикал силен обществен резонанс и широка дискусия в Русия и другите православни страни.

---------------------------------------------

Корици: твърди

Страници: 640

Година: 2013