Църквата и интелигенцията

"Новата книга на бележития духовен писател архимандрит Рафаил (Карелин) е адресирана към най-широк кръг читатели, макар на пръв поглед да засяга твърде специфичните въпроси на взаимоотношенията на Църквата и интелигенцията. Но това е само на пръв поглед, защото църковната, околоцърковната и, иска ни се да се надяваме, светската интелигенция, е призвана по думите на автора, да бъде носителка на високия дълг "да пази истината и нравствеността - две взаимосвързани понятия". А нима съдбата на истината и нравствеността не вълнува всеки един от нас?

В един мащабен, почти епичен диапазон, от колизиите на Античността до събитията от най-ново време, върху една обемна, почти "археологична" фактура, от войните на Антиохите до политическите сблъсъци на "постперестройката", отец Рафаил показва както историята, така и дълбоко същностни възгледи и настроения, "би ни се искало да кажем нестроения", на това удивително съсловие - intelligentsia.

Авторът привлича огромен материал за да обоснове разсъжденията си, като показва една наистина блестяща ерудиция. Платон и Мамардашвили, Бокачо и Шекспир, розенкройцери и волтерианци, Лао-Цзъ и Рьорих, Бодлер и Блок, гностици и теософки...Наистина, всички и всичко се е смесило и объркало в дома на интелигенцията! Или, може би ще възкликне досетливият читател, в кулата от слонова кост? Или в целия град Глупов? Може би... Само че това е интелигентският град Безумие, интелигенският град Високомерие, интелигентският град Нихилизъм, интелигеннтският град Самомнение, интелигентският град Страст...

С дълбока болка о. Рафаил открива безброй факти на социалното, мирогледно и стилово обосновано безбожие на интелигенцията, на нейната безнравственост, нейната ненаситна интелектуална всеядност, нейното ренегатство, нейната сервилност, така да се каже "непретенциозност във връзките й" с атеистичния Левиатан.

С горещо съчувствие о. Рафаил пише за сегашното изключително тежко духовно, морално и материално положение на интелигенцията. За нейния вероятно безславен край под натиска на "железните рептилии на бъдещето"...

И тъй като се надяваме, че истински интелигенти ще се намират все повече и повече, то даже и в мъглата на "последните времена" (ср. 1 Тим. 4:1) мъждука малък лъч надежда. Затова и редакцията има всички основания да очаква, че внимателният читател, запознавайки се с прекрасната книга на о. Рафаил, все пак ще чуе в твърдите и резки, понякога жестоки думи на автора "не гласа на осъждането, оцветен с тона на самодоволството, а гласа на любовта.".

(Из Предговор на руското издание)

--------------------------------

Превод: Мирослава Орманова

Корици: меки

Страници: 192

Година: 2011