Православието като философия на живота

Предлагаме на любезните читатели една книга, която вероятно ще възбуди много въпроси и противоречия. Защо? Защото на всички нас от най-ранно детство ни се внушава, че понятия като „хуманизъм", „прогрес", „култура", „цивилизация", „демокрация", „индивидуалност" и т.н. са изпълнени изцяло с положително съдържание. А тази малка книжка изправя на подробен разпит тези основоположни за съвременния мироглед понятия и им противопоставя други, които от днешното човечество се считат или за принадлежност на поезията, или за останки от„ тъмното" средновековие: служение на Бога, смърт, възкресение, преображение, подвиг, добродетел, йерархия и т. н. Ще оставим читателят сам да проследи развитието на двубоя. В това предисловие само бихме искали да обърнем внимание колко жизненоважни са разглежданите въпроси, колко съдбоносно е тяхното решение. Ни повече, ни по-малко: въпросът е на живот и смърт. Още повече: на вечен живот и вечна смърт. Пред народа ни, както и лично пред всеки от нас сега неумолимо се изправя необходимостта от избор. Ще изберем ли пътя на хуманистичния прогрес, на човекобожеската цивилизация, на индивидуалистичната демокрация, тоест широкия, асфалтирания, циментирания, програмирания път по посока на залез-слънце? Или ще изберем пътя на стремежа към Бога, на благодатното преображение на личността чрез подвига и добродетелите, на богоустановената църковна йерархия, тоест тесния, грапавия, изровения и с неочаквани завои път на изток, към духовния Едем? Ще изберем ли вярата в собствените сили и разум, или ще изберем вярата на Христа Бога и Неговия благ промисъл? Ще изберем ли човекобожеската кул тура, или пък Богочовешкото безсмъртие и вечност? Тези въпроси могат безкрайно да се умножават. В същността си обаче те се свеждат до избора между човекобога (тоест обожествилия сам себе си човек) и Богочовека. Надяваме се, че вдъхновената творба на отец Иустин ще помогне на мнозина да се ориентират в правилния избор. За съжаление не са малко онези, които считат себе си за православни християни и принадлежащи към Христовата Църква, а в същото време споделят общото настроение за „път към Европа". Вярваме, че дълбоката критика на сръбския духовник ще ги накара да преосмислят убежденията си и да се завърнат към първоизвора.
Трябва да споменем и това, че си позволихме да коригираме заглавието на книгата и вместо „Светосавие" използваме „Православие". Според нас това ни най-малко не накърнява истинността на превода, тъй като сам отец Иустин Попович използва двете понятия като напълно еднозачни. Употребата на „светосавие" се налага в конкретния исторически момент, в който е написана книгата, когато сръбският народ се е нуждаел от патриотично въодушевление и подкрепа. Счетохме, че за българския читател ще бъде по-разбираемо да се говори за православието въобще.
От братството на Зографската света обител

--------------------------------------------------------------

Корици: твърди

Страници: 124

Година: 2008