Светецът от затворите (Записки за живота на Валериу Гафенку.)

„Някъде в комунистически затвор имаше човек, който живя и страда; човек, който убеден съм, ще бъде канонизиран. Говорим за Валериу Гафенку. Той умря в Таргу-Окна. Млад мъж, чиято душа беше чиста като цвете; човек, който беше толкова чист, че те беше срам да го погледнеш в очите. В последните си дни се бе превърнал в скелет, прояден от болести и туберколоза. Очите му обаче светеха ярко и играеха в непрестанна усмивка“
Отец Константин Войческу

Героят на тази книга е сред хилядите изповедници на православната вяра, пострадали или загинали в комунистическите затвори в Румъния. Негови спътници там са о. Георги Калчу, о. Константин Войческу, о. Николай Стейнхард, Йоан Янолид, бъдещият архимандрит Арсений (Папачок). Авторът, монах Мойсей, е използвал всички публикувани досега материали за Валериу Гафенку, включени са и нови свидетелства, фрагменти от писма, стихотворения, помощно ръководство за изповед, писано в затвора – всичко това свидетелства за живота и начина на мислене на този светец от 20-ти век.

***

Валериу Гафенку е роден на 24 януари 1921 година в Бесарабия, градчето Сангера близо до град Балти. Той е една от най-впечатляващите личности, достигнали до много висок духовен живот в затворническите условия. Със своята саможертвена любов, извираща от пълната му отдаденост на Христос, той остава изобразен в най-светли цветове в сърцата на тези, които са го познавали. Отец Георги Калчу пише: „Не се съмнявам, че той е светец. Той живя словото Божие до такава степен, че беше непонятно за нас”.

***

31 януари 1948 г.
При всички обстоятелства се молете на Бога да се изпълни Неговата воля. Виждам Божието дело в душите ви. Виждам Неговата грижа. И съм толкова благодарен!

Любовта е най-голямата добродетел. Любовта е самото съвършенство. Когато Вместо да отдадеш любовта си към Източника на всяко добро, и чрез Него на твоя ближен, я дариш на този земен свят, преобръщаш нейния смисъл. От най-прекрасната добродетел тя се превръща в най-опасната страст.

Бог е дарил човека с толкова много дарове, че чрез усърдие в добродетелта, с помощта на Небесния Отец той може да бъде спасен. Бог му е дал толкова много таланти, така че чрез тях човек може да се бори, може да се приближи до Него, да отдава себе си и да се жертва. Доколкото не използваме правилно „таланта”, който Той ни е поверил, ние сме роби на греха.

И така, за всеки от нас стои въпросът за използването на талантите, които Бог ни дава. Нито е позволено да злоупотребяваме с таланта, нито можем да го заровим В земята. „Твоя от Твоих, Тебе приносяще, о всех и за вся”. Това, което Бог ни е дал, Му го даваме. Той ни е дал живота Си, затова нека живеем за Него. Той ни е дал любовта Си, нека да Му я върнем.

Изкупуваме своите грехове в този живот и във вечния живот. В този живот изкуплението чрез страдание има два аспекта: умилостивителна и очистваща роля. Във вечния живот изкуплението чрез страдание е вечна мъка. Ето защо трябва да благодарим на Господа, когато Той ни наказва тук, в този живот. Така че нека бъдем много внимателни как използваме Божия дар.
Валериу Гафенку