СВЯТОСТ ЗА БЪЛГАРИЯ. Живот, дела и подвизи на отец Георги от Жегларци

Книгата с животоописание, спомени, наставления и свидетелства за благодатното служение на отец Георги Пейчев от Добричкото село Жегларци излиза само десет месеца след мирната му кончина на 12.02.2015. Авторката игумения Валентина Друмева го познава лично, т.к. о. Георги е в топло духовно общение със сестринството на Калоферския манастир до края на земния си път.
О. Георги е роден на 22.09.1923 г. През 1965 г. е ръкоположен за свещеник и цял живот служи в селата Жегларци, Кладенци и Орляк в Доростолска епархия. Бог му отрежда служение във времената на атеизма, като Свой избран съсъд го укрепява с благодатни откровения и го дарява с твърда вяра и мъжество да отстоява и разпространява истините на православието – да служи, да проповядва, да опява и венчава, да изповядва – въпреки физическия и психически тормоз и репресиите от страна на властта. На няколко пъти животът му е висял на косъм, грозяло го изпращане в лагер.
О. Георги е живял бедно с презвитерата и шестте си деца. Със силната си вяра в Бога той подготвил за семинарията 21 момчета, от които 18 стават свещеници. Сред тях са неговите трима сина, и осем негови племенници. О. Георги съчетава две трудно съвместими добродетели – смирение във всичко, и непреклонност когато трябва да защити истината за Бога. Един от най-смелите български свещеници от новата ни история, за които едно от духовните му чеда казва: „Дядо Георги е едновременно смирен и железен.“
Към кръста на изповедник Бог му дава постничество и пламенна молитва, с която да надмогва и нападенията на демоните. По молитвите му стават чудеса, някои от които са описани в настоящата книга. Бог го надарява и с прозорливост, и с дарбата да изповядва и наставлява. При всички тези трудове и подвизи, о. Георги казва за себе си: „Аз нищо не съм. Бог избира на този свят най-долното, най-нищожното, за да засрами силното. На мене, най-негодния, Той вдъхна смел дух. Нямам нищо свое. Всичко е Божие, а аз съм един селски работник, най-долният българин…“ Книгата съдържа и негови беседи и поучения, свидетелства за чудотворната му молитва, както и за последните дни от трудния му, светъл, изпълненен със състрадание и любов към ближните, и предан на Бога живот.

* * *

Отец Георги на разпит (1968 г.)

- Отец Георги, не ви повикахме тука да проповядвате. Оплаквал си се, че си бил преследван от властта.

- Аз не знам да съм се оплаквал, но да речем, че съм казал такова нещо, лъжа ли е? Забраняват ми да влизам в църквата, запечатват я. Викат ме на съд, по нощите ме вземат с кола. Близките ми не знаят къде съм. Мене не мине време и ме откарват. Хората гледат и виждат. Казват: "Нашият поп пак го забраха, пак го овикват"-

Ето сега сме тука и има хора от Дирекцията на вероизповеданията. Може ли да ми отговорите има ил свобода на вероизповядването в България. Ако има, искам да знам в какво се състои тази свобода.

Или сте турили чатала на врата на християнина и натискате душмански, а твърдите по света, че има ред и закон.

Като чул това Димитър Тодоров, служител от Дирекцията, пребледнял.

- Е, е, добре, отец Пейчев. На никой не сме прилагали чл. 12 от закона, но на Вас ще го приложи, защото много ни огорчихте.

- Братя мили, готов съм на всичко. Православният календар е пълен с имена на изповедници и мъченици. Взел съм от тях пример. Аз изповядвам вяра в Господ Иисус Христос. За мене Той е истината, а смъртта е придобивка. Ако ме убиете, велика радост ще ми доставите. При Него ще отида, при Бога. Ако ме заточите и пратите в затвор, земята е Господня, от нея навън не можетет да ме изкарате.

Но за вас ще стане печално. Ще писнат шест деца и всеки ще ви упрекне, защото цялото село знае, че аз не съм злодей и разбойник, а честен служител на Църквата, благодарение на която вие днес сте българи и заемате тези постове...

Всички се умълчали.

------------------------------------------------

Корици: твърди

Страници: 231

Година: 2015

------------------------------------------------