БРАТЯ КАРАМАЗОВИ

"...Альоша заведе своя старец в спалнята му и го сложи на леглото. Тя беше много малка стаичка с най-необходимата мебел; леглото беше тясно, желязно, а на него вместо дюшек имаше само една плъстена черга. в ъгъла при иконите имаше аналой, а на него - кръст и Евангелие. Старецът се отпусна безсилен на леглото: очите му блестяха, дишаше тежко. Като седна, той втренчено и сякаш обмисляйки нещо, погледна Альоша:

- Иди, миличък, иди, мене ми стига Порфирий, а ти побързай. Ти си нужен там, иди при отец игумена да пошеташ на обяда.

- Благословете да остана тук - пошепна Альоша с молба.

- Ти там си по-потребен. Там няма мир. Ще послужиш и ще бъдеш полезен. Разбунтуват ли се бесовете, молитва чети. И знай, сине мой (старецът обичаше да го нарича така), че и занапред не ти е тука мястото. Запомни това, момко. Щом ме сподоби Той да се явя пред Него - ти напусни манастира. Съвсем го напусни.

Альоша трепна.

- Какво така? Не е тук още твоето място. Аз те благославям за велико послушание в света. Много имаш още ти да странстваш. И да се ожениш, ще трябва, да. Всичко ще трябва да претърпиш, докато пак дойдеш. А ще има за теб много работа. Но в тебе не се съмнявам и затова те изпращам. С теб е Христос. Запази Го - и Той ще те запази. Скръб ще видиш велика и в тая скръб щастлив ще бъдеш. Ето ти моя завет: в скръбта търси щастие. Работи, непрестанно работи. Запомни словото ми още отсега, защото, макар че още ще беседвам с тебе, не само дните, а и часовете ми са преброени.

Лицето на Альоша пак изрази силно вълнение. Ъглите на устните му трепереха..."

(Из романа)

--------------------------------------------------

Корици: твърди

Страници: 934

Година: 2015